Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.
Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Роден: 27 век пр.н.е.
Египет
Починал: 2589 пр.н.е.
Египет
Снофру (или Снефру, Снеферу) е египетски фараон, основоположник на IV династия. Управлявал от около 2613 пр.н.е. до 2589 пр.н.е., той остава извстен като мъдър и справедлив владетел.
Баща на най-известния строител на пирамиди Хуфу, Снефру всъщност е по-продуктивен от своя наследник, като първо завършва пирамидата на своя баща Хуни в Мейдум, а след това и собствената си стъпаловидна пирамида там. След това той строи известната Огъната пирамида в Дахшур и, най-накрая, пъвата истинска пирамида в Египет - Червената пирамида.
Хеопсовата пирамида, известна още като Великата пирамида, Голямата пирамида в Гиза и Пирамидата на Хеопс, е най-старият и последно останал архитектурен паметник, един от Седемте чудеса на света и най-известната пирамида на света. Въпреки че не е намерен нито един погребан фараон, египтолозите предполагат, че Хеопсовата пирамида е служила за гробница на египетския фараон от четвъртата династия Хуфу (по-познат с гръцкото си име Хеопс), управлявал Древен Египет през 2606-2583 г. пр.н.е. Смята се, че пирамидата е построена по проект на архитекта Хемон (Хемиону).
Според египтолози като Марк Ленър и д-р Захи Хавас, Хеопсовата пирамида е построена за около 20 години, като най-точната година на нейното завършване е ок. 2580 пр.н.е. Хеопсовата пирамида е най-старата и най-голямата пирамида от трите пирамиди в Гиза.
Първоначално пирамидата е имала височина 146,5 m и страна на основата 231 m, но днес тя е висока 138,75 m, а основата й има дължина 230,4 m. Четири хилядолетия тя е най-високата постройка в света преди да бъде построена 160-метровата катедралата в Линкълн.
Фараон е най-честото наименование, което се употребява за владетеля на Древен Египет. Фараон в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“ и първоначално е означавало домът, в който живее фараона, а по-късно названието се прехвърля на владетеля на Египет.
Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно проявление на Хор, а след смъртта си се отъждествява с Озирис. Той е превилигерован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстова от Старото царство се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен жрец и като такъв отговаря за правилното осъществяване на ежедневните ритуали в храмовете, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят да присъства във всеки един храм за ритуалите, той назначава свои заместници - жреци. Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали : злато от Нубия на юг, кедрово дърво и благовонни масла от Ливан и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, които са изключително важни за правилното провеждане на ежедневните ритуали в храмовете.
На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник Сед (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на този празник той пробягва определено разстояние и в общи линии демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.
Те наричат себе си с името Ремту Кеми - "Хора от черната (земя)", за разлика от Хазетиу - номадите от пустинята. Миср, както я нарекли съседните семитски народи, съответно Мисраим за израелтяните, е името, което носи съвременен ислямски Египет. Името Египет произлиза от гръцки (Αίγυπτος, произнася се Айгуптос) се среща още през Омировата епоха, но вероятно се е появило през още по-ранен период; предполага се, че думата произлиза от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах - "Дворецът на Ка на Птах", което е било прозвище на Мемфис.
Долината е естествено разделена на две части: Горен Египет и Долен Египет. Горен Египет представлява тясна ивица земя, която се простира на 900 км по течението на река Нил - от Асуан до Мемфис, но е не по-широка от 30 км, като на места се стеснява до няколкостотин метра. Тази отвоювана от пустинята област е наречена Шемау - йероглифът за означаване на думата съдържа двата знака, символизиращи областта: напоителните канали, без които нейният разцвет би бил невъзможен, и папурът (или тръстиката), считани за типични за Горен Египет. Долен Египет включва областта, разположена на север от Мемфис, образувана от Делтата на река Нил. Символ на тази "земя на Севера" - Тамеху - е папирусът, който расте в изобилие в мочурищата около образуваните от наносите на река Нил езера. През додинастическата епоха на тези две територии се образуват две независими държави и дори след като Менес осъществява обединението на Египет, сливайки двете царства, фараонът остава владетел на "двете земи" и политическа връзка помежду им, така както река Нил останал географската връзка между двете области (виж Делтата на Нил и Саид).
По своето положение египетската цивилизация принадлежи към близкоизточните, но духът на нейната култура е белязан и от африканската й ориентация и я отличава от съвременните й народи със забележително своеобразие. Pазбира се, влиянието на климатичните и географските условия върху развитието на египетската цивилизация не трябва да се преувеличава, но не може и да се отрече. Изолираното положение на долината на река Нил, отделена от околния свят с огромни пустини, е причината от додинастическата епоха до края на Средното царство египетската цивилизация да се развие самостоятелно в затворена система. Тя изградила познатия ни специфичен облик, а откъслечните контакти с най-близките й съседи не били достатъчно дълбоки, за да окажат по-чувствително влияние.
В замяна на това Египет несъмнено упражнява известно влияние върху съвременните си цивилизации още от мига, когато, превръщайки се в завоевател с поглед, обърнат към Азия, встъпва в - понякога твърде "тесни" - контакти с чуждите народи.
Трудно е да се определи заимстването и приноса на една нация спрямо съседите й. Със сигурност Египет дължи на Азия откритието на металургията, колелото, коня, а вероятно дори неолитната си цивилизация. Определено азиатски са и някои елементи от додинастическата му култура. Но след периода на асимилиране и съзидание, когато египетската цивилизация търси своето място и все повече се утвърждава, от края на додинастическия период до края на Старото царство, Египет ще дава от себе си на съседните народи. По време на Средното царство египетското влияние се разпростира по цялото ханаанско крайбрежие, което по-късно става Финикия. При царуването на Сезострис I египетското надмощие се налага от Угарит (Рас Шамра) до Газа, като в Северна Сирия то продължава до края на амарнската епоха, а в Южна - до края на владичеството на Рамезидите с прекъсване през периода, предшестваш идването на власт на хиксосите, чиято империя, основана около град Аварис, доминира от Крит до Вавилония. По времето на фараоните от XVIII династия тяхното влияние се простира над целия регион на Близкия изток и Егейско море и ако вавилонският е езикът на висшата администрация, египетски се говори от Ефрат до Сини Нил.
Във всички ханаански селища от късната бронзова епоха египетските паметници са многобройни и тяхната значимост е видна в градове като Билбос, където е открит египетски храм, посветен на покровителката на града - Хатхор. Действително Билбос е мястото с най-силно египетско влияние в Ханаан, защото, както е известно, още през додинастичния период именно оттам населението от поречието на река Нил си доставяло дървен материал за строителство. Археологическите разкопки потвърждават наличието на египетска традиция по тези земи - разкрити са множество предмети, характерни за додинастическата епоха. Освен това, Египет изглежда е оказал влияние върху Ханаан не само в монументалното изкуство и занаятите. Според Зикарбаал - принц на Билбос, съвременник на пътешествието на Уну-Амон - съвършенството и мъдростта тръгнали от Египет, за да стигнат в неговата страна; вярно е, че перото на египетски писар приписва подобни твърдения на един финикиец. Това твърдение не е лишено от основание, а влиянието на египетската мисъл върху библейската литература е безспорен факт. В "Книга на мъдростите" са заимствани и адаптирани около 30 максими от "Мъдростта на Аменемопе" (виж Египетски мъдрости), а когато търсим извора на някои теми и идеи от "Книга на Йов" и "Еклезиаст", навярно следва да се позовем на текста на "Разговор на един египтянин с неговата душа". Исая вероятно е заимствал от "Поучения на Ипуер" своя разказ за отчаянието на евреите. Установени са съответствия и между "Химн на Атон" и псалм CIV. Някои учени допускат, че в близкия досег с традиционните погребални схващания в Египет, евреите са осъзнали възможността за живот на душата след смъртта; във всеки случай изображенията на претегляне на сърцето в божиите везни, което неведнъж се среща в книгите на Стария Завет, са пряко заимствани от Египет.
Гърците също вярвали, че в долината на река Нил ще открият извора на всички мъдрости. През митичната епоха Данай идва в Арголида именно от Египет, а Херодот приписва на египтяните основаването на оракула в Додона. Смятало се, че всички гръцки мъдреци - от Ликург и Питагор до Платон и Аполоний Тиански - са пътешествали в Египет. Солон е заел някои от законите си от кодексите на Бокхорис и Амазис. Съвременните хора отрекоха голяма част от влиянието на египтяните, което гърците сами им отредиха в изграждането на своята цивилизация, като същевременно повярваха, че ще открият в Египет на фараоните не един от изворите на гръцката цивилизация: съществуват схващания, че гръцкият дорийски стил е наследил формата на някои египетски колони, наречена "протодорийска", че в своите описания Омир се е вдъхновявал от изображенията по мастабите, че Елевзинските култове произхождат от тези на Изида, че корените на досократическата философия следва да се търсят в древноегипетската мисъл, че еолийските лирически поети, и най-вече Сафо, черпели своето вдъхновение от любовната поезия от долината на река Нил и т.н. Това са само хипотези, някои от които са ако не напълно съчинени, то най-малкото спорни. Без съмнение авторите често преувеличават мащаба на влиянията между цивилизациите, но е възможно някои контакти все още да са останали незабелязани и непроучени. Безспорен факт е общото признание както на древните, така и на съвременните хора, на авторитетно място на Египетската цивилизация, а оттам и едно сигурно, но трудно определимо влияние върху културното развитие на нейните съседи. Няма съмнение, че древна Нубия дължи на Египет най-високите постижения на своята цивилизация, която през Късната епоха представлява африканизиран отглас на египетската култура.Името на египет произлиза от древното наименование ,с което елините наричали земята по долното течение на река нил.Египтяните наричали земята си та кеметили черна земя заради местната почва.
[редактиране] Външни препратки
Изида
Изида — древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.
Представя се като жена с йероглифа за трон на главата. По късно приема отличителните белези на Хатхор - рога на крава и слънчев диск на главата, държаща в ръка свитък папирус. Често е изобразявана като майка, кърмеща своя син Хор. Тъй като отглежда сина си далеч от чичо му Сет - в блатата на Делтата, тя постоянно бди над него от типичните опасности за тръстиковите блата. Египетските жени търсят помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии - като отъждествятат раненото дете с Хор се надяват да получат помощта на състрадателната майка Изида. Може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази : като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.
Според един от митовете, Изида успяла да открие тайното име на бог Ра, добивайки по този начин безгранична власт над него и над света.
Нейна поклонничка е била царица Клеопатра.
Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.
Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на безброй парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил там на престола Хор, а той зацарувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.
В епохата на родовото общество, когато възникнал култът към Озирис, той се възприемал като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По време на сеитбата имало обичай да се изработват малки фигурки на Озирис от кал, в които се пъхали житни семена. Така при покълването им се визуализира идеята за зараждането на новия живот от мумията на бога.
В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. Откъм края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слъчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите; покойникът му се представял, сърцето се премервало на везните; праведника Озирис отпращал в райските поля.
Нефтида е древноегипетска богиня на отвъдното и на ражданията. Била омъжена за своя брат Сет - бог на пустинята.
В египетското изкуство косата й наподобява платно за покриване на трупове. Нефтида е изобразявана с кошница или къща на главата, а понякога е изобразявана като птица.
Нефтида е пазителка на един от четирите канопи, които съдържат вътрешностите на покойника: тя е пазителка на съда с глава на маймуна, който съхранява дробовете.
Анубис — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. Докато човек е жив, той води душата му през мрака на невежеството, а след смъртта – води душата в небесния Дуат. Считан е също за бог, покровител на балсамирането. Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.
Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на любовта, радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Покровителка е на Бубастис – градът, където е почитана. През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла Бастет: жертването на мумифицирани котки. Жреците на богинята Бастет събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана от жреца, чрез извиване на врата й. Само много големите котки били умъртвявани с удар. Мъртвата котка била подлагана след това на традиционния процес на мумифициране, прилаган и за хората. Според това, колко бил заплатил купувачът, получавал след това мумия на голяма или по-малка котка. Купувачът полагал след това мумията в специално изготвена за приношение на котки погребална камера.
Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Рентгенови снимки на стотици котешки мумии, намерени в Долината на царете показват обаче, че в около една четвърт от случаите котешките мумии са или съвсем празни или съдържат само отделни костици от котка. Дали жреците са мамели съзнателно или става въпрос за недостиг на котки, днес не се знае.
Същевременно котките са били защитавани от закона – ако човек убиел котка, дори и неволно, го чакало смъртно наказание. Херодот споменава, че хората често носели от други краища на Египет умрели котки в Бубастис за да бъдат мумифицирани и погребани там. Бастет е смятана за една от жените на бог Птах.
Изида — древноегипетска богиня на магията и на живота, на семейството, символ на матримониалната хармония и брачната вярност на съпругата към мъжа, дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите. Изида е сестра и жена на бог Озирис, и майка на Хор.
Представя се като жена с йероглифа за трон на главата. По късно приема отличителните белези на Хатхор - рога на крава и слънчев диск на главата, държаща в ръка свитък папирус. Често е изобразявана като майка, кърмеща своя син Хор. Тъй като отглежда сина си далеч от чичо му Сет - в блатата на Делтата, тя постоянно бди над него от типичните опасности за тръстиковите блата. Египетските жени търсят помощта на богинята когато техните деца са пострадали от ухапвания от скорпиони и змии - като отъждествятат раненото дете с Хор се надяват да получат помощта на състрадателната майка Изида. Може да бъде видяна и в изображенията по ковчези и саркофази : като жена с трон на главата и криле, с които закриля мъртвия.
Според един от митовете, Изида успяла да открие тайното име на бог Ра, добивайки по този начин безгранична власт над него и над света.
Нейна поклонничка била Клеопатра.
Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.
Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на безброй парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил там на престола Хор, а той зацарувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.
В епохата на родовото общество, когато възникнал култът към Озирис, той се възприемал като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По време на сеитбата имало обичай да се изработват малки фигурки на Озирис от кал, в които се пъхали житни семена. Така при покълването им се визуализира идеята за зараждането на новия живот от мумията на бога.
В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. Откъм края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слъчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите; покойникът му се представял, сърцето се премервало на везните; праведника Озирис отпращал в райските поля.
Тот е божество в египетската митология - бог на занаятите и науката. Неговото животно е павианът.Египетските богове съответсват и на 12 - те зодиакални знаци. Тот е богът на мъдростта , представител на знак Дева. Тот също така е считан за богът на писмеността. Негово дело е и Книгата на животът или Книгата на бог Тот. Във 108 златни ламини той описва човешкият живот и съптстващите го цикили, както и свещенната тайна за съществуването му . За съжаление до наши дни много от тези ламини не са запазени във същинската си цялост , но те се считат за една от големите мистерии съпътствали Египет в развитието му. Той има участие и в ЕГИПЕТСКАТА КНИГА НА МЪРТВИТЕ, или по тогавашно време наричана КНИГА ЗА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА ДУШАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ. Той записвал присъдата. Ако се отсъди, че сърцето е с "изтинен глас", чрез изпитанието на Великия Баланс, той може да стъпи в Царството на Мъртвите. Но ако не е, Великия Баланс го отсъжда и сърцето се поглъща от сърцеяда, тъй като е по-тежко от перото на истината. Сърцеядата Аммат има глава на крокодил и тяло на лъв и хопопотам.
Клеопатра е легендарна египетска владетелка, живяла през I в. пр. Хр. Тя е последният управлявал представител на династията на Птолемеите, произлизащи от военачалник на Александър Македонски.
Клеопатра успява да съблазни римския военачалник Юлий Цезар.Тя му ражда син Цезарион, когото Юлий Цезар признава, без да направи официално свой наследник. След смъртта на Юлий Цезар египетската владетелка прелъстява и римския военачалник Марк Антоний. Обединените войски на Египет и на привържениците на Марк Антоний обаче биват разбити от силите на Октавиан Август. Когато римските войски навлизат в египетската столица, Клеопатра се самоубива с отровна змия. Макар слабо вероятна, възможността Клеопатра да е убита по нареждане на Октавиан не е за изключване. След смъртта й Египет става римска провинция
Нефертити е царица на Древен Египет от XVІІІ-та династия, съпруга на египетския фараон Аменхотеп ІV (по-късно Ехнатон) и вероятно мащеха на фараона Тутанкамон. В превод името й означава „идващата красота“.
Нефертити става известна с бюста си, сега съхраняван в Берлинския музей.
Името на Нефертити означава „Красавицата, която идва от там“. Тя е принцеса-чужденка от Азиатска държава, омъжена първоначално за Аменхотеп III, баща на Аменхотеп IV-Ехнатон. Бракът й с бащата бил краткотраен поради смъртта му. Тя, заедно с Аменхотеп IV, основава Града на слънцето.
Името на азиатската принцеса било Тадохепа, дъщеря на царя на Митани. Тя била поискана от Аменхотеп III за втора съпруга (първата му съпруга била Тайе). Нефертити ражда само дъщери (5 на брой). Една от тези дъщери (Анахсенамон) по-късно става съпруга на своя полубрат Тутанкамон.
Според някои източници след смъртта на Аменхотеп ІV, Нефертити приема името Сменхкара и управлява еднолично като фараон, след което предава престола на деветгодишния Тутанкамон.
Аменхотеп
Аменхотеп е архитект на древноегипетския фараон Аменофис III. Известен е със строежа на храма в Луксор — един от шедьоврите на архитектурата на Новото царство.
Тази секция е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като я разширите.
Аменхотеп ІІ
Аменхотеп ІІ (ок. 1491-1465 г. пр.н.е.), син на Тутмос ІІІ, крупен завоевател. Извършва походи в Сирия и Палестина. Достига до р. Ефрат и страната Митани. В резултат на своя втори поход в Палестина вкарва в Египет повече от 100 хиляди пленници-роби и заграбва огромно количество ценности. Аменхотеп ІІ държи Нубия в подчинение, жестоко потушавайки всички опити за съпротивление от нейна страна.
Аменхотеп ІІІ
Аменхотеп ІІІ (ок. 1455-1419 г. пр.н.е., през 1424-1419 съвместно с Аменхотеп ІV), син на Тутмос ІV. В началото на неговото царуване Египет се намира на върха на своето могъщество. Аменхотеп ІІІ поддържа приятелски отношения с царете на Вавилония, Митани и Кипър. В края на управлението му започват вълнения в азиатските владения на Египет. При Аменхотеп ІІІ е построен разкошният храм на Амон-Ра в Луксор и заупокойният храм на Аменхотеп ІІІ с огромни статуи на царя – „колосите на Мемнон“.
Аменхотеп ІV
Аменхотеп ІV (Ехнатон), син на Аменхотеп ІІІ. Царувал, по данни на Манетон, през 1424-1388 г. пр.н.е., като първите шест от тях заедно с баща си. Аменхотеп ІV се опитва да сломи могъществото на старата аристокрация, тясно свързана с култа към тиванския бог Амон-Ра, а също и с местните номски култове. Опирайки се на средния слой от населението, на т.нар. „немху“, той нанася удар на тиванското жречество и старата аристокрация, а след това провъзгласява новия държавен култ към бог Атон. При Аменхотеп ІV столица на държавата става новия град Ахетатон (съвр. град Тел-ел-Амарна).
Фараонът приема името Ехнатон („Угоден на Атон“ или „Полезен на Атон“). Местните храмове запустяват. За Атон се строят разкошни храмове, появява се ново жречество, предано на фараона-реформатор. При Аменхотеп ІV Египет започва да губи своята власт над Сирия и Палестина. Някои сирийски князе се опитват да се осланят на хетите в борбата си с Египет. Нахлуването на скитническите племена хабиру в азиатските владения на Египет още повече усложнява обстановката. Годините на управление на Аменхотеп ІV се съпровождат с разрушаване на старите канони в изкуството. Създава се нов, по-жив художествен стил. Обстоятелствата около смъртта на Аменхотеп ІV са неизвестни.
Долината на царете (на арабски: وادي الملوك, произнася се Уади ел-Мулук) е долина в Египет, където са гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство — от Осемнадесета до Двадесета династии.
Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 61 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI.
В Долината на царете са погребани и някои видни благородници, както и жените и децата както на фараоните, така и на благородниците. По време на царуването на Рамзес I започва изграждането на Долината на цариците, но въпреки това някои царици все още продължават да бъдат погребвани заедно със съпрузите си.
Името на долината на арабски означава „Вратите на Царете“ и се отнася за вратите, които завинаги затварят гробниците.
Първото откритие на съвременната археология е находката на Хауърд Картър на 4 ноември 1922 — той открива гробницата на Тутанкамон. Тази гробница е първата открита гробница, почти незасегната от грабителите на гробнци.
Няколко души от археологическия екип на Картър и по-късни изследователи се разболяват (хващат местен вирус с храната или животните, най-вече чрез насекомите), което води до днешната легенда за „Проклятието на фараоните“.
